Ако си добър човек, обезателно ще те нападат

добър човек, самопознание

За разумното взаимодействие с околните и защо трябва «доброто да се налага с юмруци»:

Ако сте добър човек, непременно ще има атаки към вас

Без всякаква причина. Така се проявява «комплексът на спасителя», така той влияе на злите, подли, агресивни хора, на които вие не сте направили нищо лошо.

Това е, както би казал Юнг, химическа реакция, която почти няма връзка с вас. Така реагират на нас онези, чието сърце е пълно с черна злоба, завист, омраза. Като се започне от някой зъл охранител и се завърши с високопоставен чиновник.

Спасител? Ами опитай себе си да спасиш! Сега бързичко ще изпитаме твоята доброта. Ще те наплюем в лицето или ударим отзад изненадващо: «Познай кой те удари?». Ще те извадим от равновесие, унизим, опръскаме с кал – за да станеш толкова зъл и гаден, каквито сме ние!

Ако постоянно ви нападат и причиняват зло без видима причина, то най-вероятно вие сте добър и достоен човек. И злите не могат да понесат това, затова причиняват болка и страдание. Търсят начин за жив сблъсък дори, да щипнат, да се блъснат. За предпочитане е да сте в кюпа при всички. Така че вие също да се озлобите и да изпаднете в истерия или да крещите. Или да се разплачете – това също е добре, това е унижение!

Но злите забравят, че доброта и слабост са две различни неща. И ако човек има достатъчно сили, за да бъде добър, търпелив, спокоен – той има достатъчно сили, за да отстоява и се грижи за себе си. Въпреки че това страшно изненадва нападащите. Самите злобни се страхуват да нападат същите злобни хора като тях – боят се да не получат някой в муцуната. Та той е толкова зъл, нали?! А добрите е безопасно. Но това е голяма заблуда.

Добрият човек е добър съзнателно. Това е негов избор. Това не е от слабост или глупост – да проявяваш доброта и спокойствие. И умението да подкрепят другите не е от слабост. А от огромна вътрешна сила, от която злите са лишени напълно, така както са лишени от щастие, благополучие, радост и любов. За които те знаят не от първа ръка, а само са чували: книги са чели. Филми са гледали. Познати са им разказвали. Но при тях никога няма да се случи.

Затова и злобеят към добрите. И затова подлите и неочаквани атаки са знак, че ние се справяме добре със своята задача. Да бъдем добри и да подкрепяме другите.

Анна Кирянова, психолог, философ, писател

Източник: svetlilo.com

Добавить комментарий

Ваш e-mail не будет опубликован. Обязательные поля помечены *