Здравейте, мили приятели!

 Аз съм добра и красива, но защо другите не ме ценят, а ме използват?

Защо животът е несправедлив. Най-добрите, грижовните, красивите, верните и постоянните са нещастни. Защо има толкова много обидени, разочаровани, унижени и самотни жени? Те не получават даже половината от това, което правят за другите. Те нямат огромни желания, но и малките, които таят в сърцето си, не се сбъдват. Те помагат на другите да сбъдват своите желания и там отива цялата им енергия. Те се питат дали някога някой ще оцени тяхното старание.

Жената е родена да се грижи за себе си, да се раздава и от това да получава удоволствие.

Защо мъжете обичат студените, егоистични и пресметливи жени? Защо се грижат и стараят за тях, а добрите, всеотдайни, грижовни жени са самотни.

Днес ще разнищваме този въпрос. Ще има много нелесни отговори.

Защо съм самотна и не мога да намеря изход от ситуацията?

Защо ми се струва,че ми се полага само да работя, а всичко друго трябва да заслужа?

Защо попадам все на едни и същи сценарии, само че с различни хора?

А може би Ви спохождат следните мисли:

• Аз все се надявам хората да признаят колко съм добра и хората го потвърждават или не. Но главното е, че аз искам това, чакам го и се надявам.
• Аз все се надявам, но в мен няма нищо хубаво. Аз съм обикновена, като всички, съвсем не съм особена. От къде да дойде моя принц, след като съм най-обикновена.
• Не обичам да се гледам в огледалото, защото не намирам нищо привлекателно.
• Имам достижения, но какво толкова съм направила? Работя на две места, но така всички нормални хора правят. Мога да готвя, да поддържам къщата, да шофирам, да планирам бюджета, имам три висши образования, в службата ме уважават. Много неща мога да правя. Но другите също могат и аз съм като тях обикновена и затова нищо специално не заслужавам.
• Не се приближавам към никого. Държа се на дистанция, защото ако реша да се разкрия пред някого, това няма да завърши с нещо хубаво.

А може би Ви идват други мисли?

• Аз съм красива, умна, мога всичко, харесва ми да се раздавам и грижа за другите. Но никой не ми благодари за това и не ме цени.

Тук идва най-големият въпрос:

Кой, кога и защо ме е ограничил в моите права? Защо се мъча и наказвам себе си? Защо чакам другите да ме оценят колко съм добра, а те не го правят.

Често в детството са Ви говорили колко сте лоша. Как никой няма да дружи с Вас и никой няма Ви предложи брак. Не сте могли да се съмнявате в техните думи, защото те са били възрастни хора. Вярвали сте им, защото те са имали опит и много са знаели. Вярвали сте им и сте ги обичали. Старали сте се да бъдете такива, каквито те са искали. Но те все са Ви се карали и Вие сте си мислили, че няма за какво да Ви обичат, да ценят.

Сега сте големи, но живеете по стария начин и нищо не се е изменило. Вие пак сте стараете да бъдете добра и да угаждате на всички. Стараете се, стараете се, но не Ви забелязват.

Представете си, че това не е само Вашето минало, но и Вашето бъдеще. И не само Вашето бъдеще, а и това на Вашите деца. Трябва точно в този момент да се отървете от тези ужасни мисли, които се предават по наследство.

Престанете да мислите, че трябва още малко да станете по-добра, да се измените и целият Ви живот ще тръгне по нов начин.

Как да поправим ситуацията? Просто престанете сами да решавате всички проблеми и да се грижите за всички. Почнете да живеете повече за себе си и престанете да се презирате. Искаме другите да се отнасят по различен начин към нас, а самите ние не го правим. Човек може да се съгласи да се мъчи, само когато го грози опасност. Какво по-лошо може да Ви се случи от тази непосилна работа, грижи за всички. Може да се научите да казвате „не” на приятелите, роднините и колегите. Не се бойте, че ще бъдете самотни, защото изборът го правите само Вие.

Нищо страшно няма да се случи, когато обикнете себе си, когато разберете, че имате не само задължения, но и права. Трябва да станете хазяи на своята съдба, а не другите да бъдат такива. Покажете, че ще бъдете сега такава и  в бъдеще. Може би се страхувате, че другите ще Ви осъдят и ще се отдръпнат. Страхувате се от самота. Та Вие и сега сте такива.

Хората се страхуват да се опълчат на тиранията на любимите хора около тях, защото в тях живее страхът на малкото дете. Това е страх от изоставяне, защото малкото дете не може да преживее само. Децата се  страхуват до смърт от самотата. Това е, защото родителите са ги заплашвали ако не правят това, което им се нарежда, няма да ги обичат и няма да получат това, което желаят.

Този страх от самотата се пренася навсякъде- в семейството, в приятелствата и на работата. Страх да не бъдете изоставена от близките, самотна и на никого ненужна.

Вие правите всичко за другите, но те нищо няма да направят за Вас. Те ще бъдат редом с Вас.

Причината за всички беди е непризнанието на родителите, че Вие сте различни от техните представи, че имате свои ценни качества и че ако не бъдете такива, каквито те искат, няма да Ви обичат. Трябвало е да получите признание да бъдете сами себе си. От там идва страхът от живота. Всяко дете може да има различни черти и предпочитания от своите родители. На малкото дете трябва да се забранява само това, което е опасно за неговия живот.

Това, че родителите чакат от детето нещо, се пренася и в неговия живот.

Какво е да приемем себе си такива, каквито сме?

Ние не живеем по сценарий. В училище не ни учат как да живеем. Ние живеем по образа на нашите родители.

Да приемеш себе си означава, че се приемаш с всички недостатъци, неумения. Да приемете всичките си черти и ако обичате да си бъркате в носа, това на Вас може да Ви харесва. Това, че на другите не им харесва, не означава, че това е смъртен грях. Постъпвайте така както мислите, че е правилно, а не така както искат другите.

Трябва да сте уверени в себе си, да бъдете решителни, да повишите своята оценка за себе си. Без това няма да можете да живеете пълноценно и радостно. Обичайте себе си, но не на инат, а така че и другите да Ви обичат.

Още днес ще започнем тази промяна. Сега Вие ще проведете самоутвърждаването да бъдете себе си. При това да бъдете достойни за най-добрия живот.

Ще получите готов текст, който можете да измените под своя характер. Не опростявайте текста, защото мислите, че не можете по този начин. Нека бъде такъв, какъвто е. Не го нагаждайте по своите стереотипи.

Отпуснете се! Това не е медитация. Поемете дълбоко дъх и бавно издишайте. Повторете дишането. Концентрирайте се и дълбоко въздъхнете. Изправете гръб. Всяка фраза казвайте с издишването. Забравете това, което е било до сега. Създайте състояние на духа: „Аз мога!”

Кажете на себе си:

„Да, аз съм такава!

Аз съм ранима, отмъстителна, аз съм взискателна и капризна.

Да, мен не мързи да правя това, което не ми се иска! Не искам през цялото време да следя вас, да не ви стане неудобно или лошо.

Да, аз се страхувам и понякога завиждам и се ядосвам, правя грешки, дори това да ви дразни. Не желая да следвам вашите представи за живот и тези за мен.

Искам да имам своя представа за живот. Не съм могла да стана различна, отчитайки условията, в които съм израснала.

Но!!! Вие не можете да ме отхвърлите, защото съм ваша дъщеря по рождение!

Вие даже не можете да отнемете това мое място, защото то ми принадлежи.

Ще ви се наложи да приемете този факт, даже да не сте в състояние да ме приемете.

На това именно място започвам да строя своя живот.

Дълбоко вдишване и бавно спокойно издишване.

Надявам се, че се чувствате супер.

Можете да си казвате винаги това, когато Ви се струва, че почвате да ставате пак много добрички за другите. Казвате си тези думи и получавате от живота това, което Ви е нужно, а не това което е нужно за другите.

Да бъдете добри може, но да бъдете „много добри” не е хубаво. Просто ще се качат всички на главата и ще ги носите през целия си живот.

Към моите думи, които трябва да повтаряте, може да добавите тези качества, от които се страхувате, но искате да си разрешите да ги притежавате. Вие имате право на това.

В детството винаги са ни оценявали. Не трябва да казваме на децата: „Ти си лош. Ти си добър.”

Казваме: „Това е правилно и това е неправилно.”

Желанието да бъдем оценявани като отличници е заложено в нас. Защо тройкаджиите си устройват живота? Защото не искат от никой съвет. Отличниците винаги се оглеждат за мнението на другите кое е правилно.

Често се питаме как да постъпим в дадена ситуация, за да бъде правилно. Синдромът на отличника е почти във всеки. Казват Ви да помогнете на другия и вършите работата на безделника.

За да се радвате на живота и да се чувствате добре, не е нужно винаги да постъпвате „правилно”.

Искам да Ви разкажа как преставате да бъдете господари на съдбата си. Ще Ви разкажа какво чух от една жена:

„Вчера вечерта, когато отидох да взема дъщеря си от детската градина, нейната възпитателка пожела да си поговори сериозно с мен:

-Вашата дъщеря е съвършено невъзпитано момиче. Тя често взима играчките от другите и не иска да ги дава. Днес децата играха на криеница и скриха играчките. Вашата дъщеря направи истерична сцена. Бях длъжна да я накажа.

По целия път към къщи говорех на дъщеря ми, че не трябва да е алчна, че трябва да се държи добре и да дружи с другите деца.

Накрая казах- Ти нали си добро момиче!

Тогава дъщеря ми отвърна:

— Аз не искам да бъда добра. Искам да имам много играчки.

Тогава се замислих, че и аз не желая да бъда добро момиче и да угаждам на всички. Не ми харесва, когато моят мъж дружи със съседката. Омръзна ми да бъда добра и да угаждам на безделниците”

А на Вас омръзна ли Ви? Устройват ли Ви вечните ограничения и претенции?

Сега ще уточним кое е хубаво и кое е „много хубаво”. Ние се стараем на всички да е хубаво и никой не забелязва това. Дълбоко в себе си разбираме, че нашите старания са напразни.

Повечето „добри” момичета са били най-големите деца в семейството и те рано са станали възрастни. Те са свикнали да се грижат за своите по-малки братя и сестри и да носят отговорност. Това са деца на заети родители. Понякога има и изключения.

Строгите родители са внушили на децата, че любовта трябва да се заслужи. В същност любовта принадлежи по право на детето от раждането му. То не трябва да я заслужи.

Има една библейска истина: „Възлюби ближния като себе си” Това значи, че първо трябва да се научите да обичате и да се грижите за себе си, а после за съседите, приятелите и колегите. Ако не можем да обичаме себе си, няма да можем да обичаме и тези около нас.

Сега ще поговорим за нещата, които нарушават мярката на нормалното поведение и позволяват на другите да се качат на главата Ви.

• Стремите се да станете идеална дъщеря, майка, съпруга, приятелка, сестра едновременно.
• Ако някоя от тези роли не Ви се отдава, вините само себе си.
• Изпитвате към съпруга си чувства сходни с тези на майка към син. Непрекъснато го отрупвате с грижи и приемате постъпките му за детински.
• Непрекъснато изпълнявате чуждите желания и давате пари назаем, даже това да не Ви се иска. Страхувате се, че ако престанете, ще почнат да Ви избягват.
• Смятате за голямо достойнство това, че може да прощавате всичко на всички и затваряте очи за чуждите недостатъци. Готови сте рязко да промените мнението си, за да се нагодите под нечие чуждо мнение.
• Стараете се винаги и с всички да бъдете добра, мила и любезна. Скривате в себе си отрицателните емоции и не ги показвате пред другите.

Ако само две точки, от изброените горе, отговарят на Вашето поведение, значи е дошло време кардинално да променяте живота си. Вашите проблеми ще се задълбочават, защото Вие сега знаете за тях и нищо не правите.

По едно американско проучване на какви жени се женят мъжете, се е оказало, че се предпочитат жените, които имат свое мнение. Те възпитават правилно децата си. А тези „добрички” жени, които нямат свое мнение, са само за забавление.

Така, че се замислете се сериозно и вземете живота си във Вашите ръце!

До нови срещи, скъпи приятели. Споделете в социалните мрежи.