Здравейте скъпи приятели!

Озъбената критика ни връхлита неподготвени и неочаквано. Понякога се стряскаме и не знаем как да реагираме.

Има два вида критики- едната е неприятна, но градивна. Другата е несправедлива и ни наранява като остър нож.

В тази статия ще разгледаме и двата вида. Ще Ви помогна да излезете сухи ако ви хвърлят в студената и мокра вода в езерото на раздора.

Критиката може да бъде отправена към: ситуацията, личността на човека, към неговите действия или изказвания.

Тя може да бъде открита и скрита, в очите или зад гърба, справедлива и несправедлива, конструктивна и не. Използва се, когато не се получава по хубавия начин, когато човек не разбира от думи и не можем да го научим или да го заинтересуваме.

В критиката неволно попадат, когато сме в лошо настроение, общият негативизъм и негативни чувства към отсрещния. Когато не се сърдим, а изпитваме повече любов, намираме възможност и добри чувства да поговорим и обсъдим заедно положението.

Критиката провокира протести, конфликти, обиди, разваля отношенията между хората. Този, когото критикуват, не става по-добър. Ако може да се размине без критика, по-добре е да се въздържате от нея. Ако не- критикувайте справедливо, конкретно, доброжелателно и грамотно.

Не прекалявайте с критиката и ако сте началник, помнете: Равновесието идва като се спазва условието: на седем похвали- една критика.

Градивна критика може да използваме, като не наблягаме на лошото, а това как може да стане по-добре.

„Добра работа! Но струва ми се, че ще бъде по-добре ако се изтъкнат на преден план рекламите. Ти как мислиш?”

Често критиката се превръща в огромен проблем, който не Ви позволява да правите кариера и да се наслаждавате на любимата работа. Понякога след конструктивната забележка, в съзнанието ни отеква предупредителен звънец: „ Не ме харесват! Не ме обичат! Ще ме уволнят всеки момент!”

Моя позната се оплаква:

„Имам сериозни проблеми на работата. Работата е в това, че винаги остро реагирам на всяка критика. Не мога да се променя. Уморих се да сменям работата си, да попадам все в нов колектив, да свиквам с нови началници и техните характери.

Когато почна нова работа, отначало всички ме хвалят, но при първата критика, ме изхвърлят „зад борда”. Като направих анализ на поведението си, разбрах, че проблемът е в мен. Моята реакция на всяка дребна забележка се сравнява с развихрена буря.”

Неоценена колежка се жалва:

„Полагам всичките си усилия в работата. Обидно ми е, когато ме ругаят и нападат. Почвам яростно да се защитавам!”

Причината за такова емоционално нараняване се крие във факта, че днес професионалния успех се свързва с личния и обществения успех в живота.

Как да приемаме критиките на работното място?

• Слушайте внимателно!

Ако чуете забележка по Ваш адрес, не я игнорирайте веднага. Помислете си защо това Ви се казва. Ако сте разсеян професор, може да си я запишете. Това много пъти е резултат на желание на критикуващия да изведе колектива на предна позиция.

• Не приемайте критиката лично!

Когато Ви критикуват относно работата, това е свързано с колегите и добрите резултати в работата. Не забравяйте, че всеки се радва на бонуси!

• Проверявайте втори път свършената работа!

Така ще избегнете евентуални грешки и съответно критика от шефа.

• Това, което чувате, има причина!

Помислете къде бъркате.

• Не задържайте гнева в себе си и поемете свеж въздух!

Не се ядосвайте прекалено от критиката, а помислете как да направите нещата по-добри. Лично аз, когато съм ядосана правя грешки, които още повече ме ядосват.

• Другите отстрани, могат да видят нещата от друг ъгъл.

Приемете този факт, че Вие не сте най-добрият във всичко.

• Приемете, че няма перфектни хора!

Вие не може да сте перфектен, въпреки старанията си. Към всеки може да се отправи критика относно работата. Един върши нещо добре, друг може да е по-добър. Затова си има и отделни специалности и професии.

Най-обидна е несправедливата критика, когато не те разбират по  правилния начин. Можеш да загубиш съня си, да се озлобиш и като малко дете да търсиш начин как да отвърнеш на удара. За да превъзмогнем този деликатен момент и да не разрушаваме вътрешния си мир, може да постъпим по няколко интересни начина.

Когато пожелаете да направите крачка напред пред другите, да създадете нещо оригинално и различно, веднага ще се намерят десетки критици по повод вашето занимание. От ненадейно появилият се страх, Вие се колебаете и мислите да отложите за по-нататък Вашето решение.

За миг забравяте за своята мечта и широкия хоризонт, който се разкрива пред широко отворените Ви очи. Страхът в сърцето Ви кара да бягате без да се оглеждате, но разумът Ви заповядва да се вземете в ръце и да направите заветната първа трудна крачка напред.

Ако не се съпротивлявате на страха, той няма да Ви превземе. Помнете, че винаги когато растете нагоре и пред Вас се разкриват нови непознати хоризонти, съвсем е нормално да изпитате чувството на страх. Ако не го изпитате, значи не растете, а тъпчете на едно място.

Не се старайте да избягате, да отречете или да се отървете с едно мрънкащо извинение от настигналата Ви критика.

Може да подходите по хитър начин и да изясните нещата, вместо да загнездите в душата си червея на съмнението и той да Ви гложди денонощно и болезнено.

Постъпете градивно!

Първо правило:

Приближете се към критикуващия и съвсем спокойно поискайте да Ви каже повече подробности за случая.

Хората често критикуват неопределено: „Не си вършиш съвестно задълженията!”, „Не ти пука за мен!”, „Не харесвам твоето отношение!”

Поискайте подробности и само по този начин може да разберете срещу какво възразява човекът отсреща. Това не е щит, който поставяте за да се предпазите от душевно нараняване, а средство за постигане на разбирателство.

Насърчете отсрещния да каже повече подробности относно неговото възражение. Попитайте го дали има и други причини за недоволство. Въздържайте се от нотки на сарказъм в гласа: „Кога съм станала за посмешище?”, „Кога съм проявила неуважение към теб?”, „Кого притеснявам с моето поведение?”

Слушайте внимателно, защото човекът може да има съвсем друг мотив в главата и да Ви подвежда по заобиколен начин. Това често се случва при жените, които казват: „Ти не ме обичаш!”, ако случайно сте забравили годишнината от първата среща или сте пропуснали да купите червени рози за рождения ден.

Второ правило:

Съгласете се с критиката. Приемете истината.

Критикувания и критикуващият заемат позицията: Аз съм прав и ти си прав.

Ако отхвърлите спорния въпрос, търсите оправдание за поведението или извинение, позицията се обръща в: Аз не съм прав, ти си прав.

Ако отсреща Ви се озъбят, позицията се обръща: Аз съм прав, ти не си прав.

Ако приемете, че критиките отправени към Вас са верни, може да се съгласите и да повтаряте думите на отсрещния:

„Не се постара достатъчно!”- „Така е, май наистина не се постарах!”

„Не си почистил бюрото!”- „Така е, не съм го почистил!”

Съгласете се, но имате право да покажете своите чувства  и мотиви за стореното: „Може би си прав, но това е, което чувствам и нищо не мога да направя друго по въпроса!”

Всеки човек има право на собствено мнение и трябва това да го признаете на критикуващия. Често няма да бъдете съгласни с мнението на критикуващия. Обяснете му защо не сте съгласен и е възможно и той да Ви разбере.

Най важното е: Съгласете се с мнението на критикуващия и го разберете. Но трябва да отстоите и това, което смятате за истина.

В бизнеса често се приема тактиката Прехвърляне на топката.

Просто питате другия какво би направил, ако се намира във Вашата ситуация. Когато другия почне да обяснява своята позиция, му казвате: Какво съвпадение! Именно това направих и аз!

До нови срещи, скъпи приятели! Споделете в социалните мрежи, ако статията Ви е харесала!