Лавандулата е едно от онези растения, които са известни с разнообразната си употреба. Така че нека се запознаем с това прекрасно растение!
В древни времена е бил определящ аксесоар в грижата за красотата. Използван е за балсамиране в Египет и достига до Европа чрез римско посредничество. Според находки от Картаген много рано е използван за къпане, поръсен във вода, а по-късно от него се прави и сапун. Според фолклора той държи настрана злите духове и покваряващите сили благодарение на силния си аромат.
XIII-XIV. По време на опустошителна чума през 19-ти век здравите хора връзвали лавандулови букети на китките си, за да се предпазят от вредната болест. Някои хора имаха късмета да не се заразят. Разбира се, това може да се обясни и с антивирусните и бактерицидни свойства на лавандулата, освен това тя е известно успокояващо и релаксиращо средство. Използва се от векове като болкоуспокояващо, спазмолитично и тонизиращо нервната система. Използван е също при зъбобол, ухапвания от насекоми, навяхвания и краста. Може да се консумира и като чай, прави кожата кадифена, когато се смеси с мляко и е добре познат лек за женски болести, тъй като има иригиращо (вагинално почистващо) действие.
XX. в началото на века осъзнават, че освен всичко това, лавандулата може да помогне за предотвратяване на диария, кашлица или главоболие, както и II. използван е и за дезинфекция на рани през Втората световна война. След това започват да използват етеричното му масло в ароматерапията, което също действа успокояващо, релаксиращо и помага за премахване на депресивното състояние на ума. Препоръчва се и за хора, страдащи от нарушения на съня: да се постави в калъфката на възглавницата в изсушен вид или да се напръскат няколко капки лавандулово масло върху вътрешната половина на възглавницата. Постепенно ще се изпари през нощта, като по този начин ще осигури спокоен сън.
През 20-те години на миналия век Гюла Битера, известен билкар на своето време, купува необслужван парцел земя на полуостров Тихани, който засажда с лавандулови храсти, внесени от Франция. Това се оказа успешна инициатива, тъй като поради местните климатични и почвени условия събраната лавандула даде повече етерично масло от френския си аналог. След това лавандулата Tihany също беше листвана на фондовата борса, а Bittera продължи да отглежда лавандула на допълнителни 80 хектара вместо предишните 20 хектара. II. Въпреки това, поради превратностите след Втората световна война, печелившото производство трябваше да бъде спряно за известно време и беше позволено да започне отново с пълна сила едва през 1986 г., тогава вече в почти цялата област на полуостров Тихани. Така растението се превърна в символ на Тихани и полуострова, а фестивалът на лавандулата се провежда и днес.
Както вече споменахме, лавандулата може да се използва и като подправка. Той е в основата на сместа от подправки гирос и е отличен и в сместа Прованс, но може да се използва и за овкусяване на козе сирене и плодови сладки. Лавандуловият мед с лек вкус на канела и ванилия е истинско любопитство, но благодарение на съставките си не е толкова сладък. Той е необичаен, тъй като цветът му прилича повече на кехлибарен и за разлика от другите цветни медове не кристализира дори след дълго съхранение. Медът може да се използва и като гарнитура към ястия със сирене, най-добре си пасва с фета сирене, сини сирена и френски сирена тип бри. През лятото може да се използва за приготвяне на сладолед или дори безалкохолни напитки.
Напълнена в ароматизирана възглавница, тя държи молци далеч от гардероба, както и други насекоми в цялата площ на апартамента. Може да бъде отличен и по време на летни нашествия на комари. Можем да го използваме и през зимата, като го пуснем в изпарителя, за да ни даде нова енергия след изморителен работен ден. Следователно диапазонът от възможни приложения е почти безкраен, така че зависи от нас коя опция ни е необходима.
Източник: https://elet-blog.hu/a-levendularol/