1. Да ги сравнявате с другите
«Погледни Елена какво добро момиче е. Сама се облича, пише си домашните. На родителската среща никога не казват лошо за нея. А какво е при теб? Вземи Елена за пример, бъди като нея!»
Всъщност родителите почват да манипулират детето и тяхната логика е такава: «Детето ще разбере,че Елена е добра и за да го обича мама, трябва да бъде като нея»
А как работи детската логика: «Мама обича Елена, а мене не! Тогава да живее с Елена!» И непонятно защо на Елена кото е синьо на другия ден.
2. Повишен тон
Не става дума за съдържанието, а за повишение на тона.
Когато повишавате тон, детето престава да разбира смисъла на думите.
То гледа към вас и премигва, а вие крещите: » Ти разбираш ли какво ти казвам?! Я повтори!» А детето не може да каже нищо, защото не чува смисъла. В него работи отбранителната позиция, че го застрашава нещо. Когато работи адреналинът, смисълът не стига до мозъка.
Ако не сте готови да разговаряте с детето спокойно, почакайте когато това стане.
3. Опит да провокирате съвестта и неговата отговорност
Съвестта и отговорността на детето са в бъдещето.
Научно е доказано, че тези качества се оформят физически в мозъка около годините, когато човек навършва пъълнолетие.
Съвестта е в родителите и ако ги няма, децата даже няма да ходят на училище.
Ако говорите на децата, че ако не спазват хигиена, ще се разболея, те въобще няма да се трогнат.
Подходът е такъв: «Бързо в банята!» Купете им сапун или гъба с форма на животинче, шарена четка за зъби и въобще превърнете това в игра.
4. Ще пораснеш и ще станеш…
Не казвайте:» Като не учиш, като пораснеш ще станеш метач или боклукчия!»
Детето знае вашите приятели и познава хора, които не са завършили университет и са станали велики учени, предприематели, артисти и т.н.
Успешни хора има както сред отличниците, така и сред двойкаджиите.
Понякога хора с образование не успяват да се реализират и работят неквалифициран труд, за да се изхранят.
Детето води вътрешен диалог с вас и тихичко се усмихва
5. Всичко може да се реши с думи
Когато детето дойде с разбит нос, маката казва на сина си: «Не трябва да се биеш! Всеки проблем може да се разреши с диалог!»
При децата е по-друго. За да се договорят с думи, трябва да владеят дар слово. Нима децата владеят реч и аргументация, за да се справят в този момент, както правят възрастните.
В детският свят, почти както в животинския, силата решава много и склонността за насилие е спонтанно.
Това не значи, че да подтиквате децата да решават проблемите с юмруци.
Конфликтите в детския свят изглеждат по друг начин. Успокойте се поне с това, че децата не могат да нанесат един на друг силна травма. При тях работят охранителните механизми и детето няма да вземе дъска с пирони и да удари другарчето си.
По-добре запишете момчето да тренира бойно изкуство и другите да знаят, че той има готовност да се защити и да не му досаждат.
Между друго в тези школи ги учат никога да не посягат първи, а как да отблъснат нападателя.
6. Как не те е срам?!
Да казвате така на детето е голяма грешка.
«Как не те е срам да говориш така с учителката? Как не те е срам да не напишеш домашното?»
Този опит да говорите за срам на детето не работи. То не разбира за какво говорим, защото ние се раждаме на този свят без чувство за срам.
Детето може да каже пред гостите: «Мамо, искам да акам!» Или да се разхожда с голо дупе.
Постепенно родителите научават детето на това чувство, за да се адаптира в социалния живот.
Лошото е, че това чувство изградено от родителите, пречи на детето да изяви своя потенциал. Често тези тясни рамки, които се създават, пречат на порасналото вече дете да направи публична изява, да напише книга, да излезе на сцената, защото в душата се таи страх, че ще почувства срам.
Бъдете здрави и щастливи! Обичайте децата си и ги възпитавайте с много любов!
Текстът е написан и преведен по видеото на Радислав Гандапас:https://www.youtube.com/watch?v=8j2vAeM-h1k