Веднъж при един мъдрец дошла млада, красива девойка, разстроена и със сълзи на очи.

– Не мога повече, Учителю… – проплакала тя. – Много съм разочарована от хората. Винаги се опитвам да бъда мила и добра с тях, опитвам се да помогна както мога… никого не обиждам. И въпреки това не получавам и капка благодарност и уважение. Дори напротив, присмиват ми се, обиждат ме, а понякога и са открито враждебни към мен. Кажи ми какво да правя.