В живота има равновесие

живот

               Здравейте, приятели!

Животът е несправедлив. Но защо го разбираме толкова късно, когато очите ни започват да губят своя блясък. Цял живот сме се борили с вятърни мелници и сме вярвали като Дон Кихот,че утре ще изгрее ново ласкаво слънце. Чакали сме и сме били убедени, че правдата ще победи и всеки ще бъде възмезден за страданията. Мислили сме,че сме положителни герои и че някой отгоре ще се пребори за нашето щастие.

В това време други не са чакали доброто само да победи. С всички усилия на грешните си души, със зъби и нокти  са изтръгвали от ръцете Ви всичко, което сте имали. Вашите знания, приписвали са си Вашите умения и успехи. Докато Вие сте правили открития в науката и бизнеса, те са препечатвали вашите папки и са ги давали за лиценз.

Ограбвали са всички ценни бисери, до които сте се докосвали.

Подмамили са красивата Ви съпруга с пари и разкош. Направили са така дори и децата Ви да не Ви уважават.

Накрая са Ви превърнали в зависими роби. Ще позволите ли да вземат и душата Ви за някой мизерен лев? Почвате да се питате „ Кой съм аз? И какво направих с живота си?”

Жалко обаче ако се оставите на течението и отпуснете ръце!

Защо още спите и го допускате?

Каквото и да направите-животът има смисъл. Научете се от лошите да се борите за своето право на съществуване. Вземете малко ярост от тях.

От всички страни чувам как ни поучават кое е правилно. Ако направим малка крачка от „моралните догми”, всички почват да крещят: „Така не трябва! Не е правилно!” А кое е правилно? Да чакаш някой да ти подхвърли огризки от трапезата на тези, които имат право да разполагат със съдбата ти.

Кой прави законите? Тези от които трябва да взимаме пример или тези, които трябва да заклеймим и да ги пратим в съда, за да отговарят за своето беззаконие.

Защо, когато станат пенсионери, професорът и докторът на науките се сблъскват в съперническа битка не на трибуната, а на казаните за боклук. Те не спорят коя формула е най-правилна. Не, те се карат кой да вземе старият изхвърлен чифт ботуши, защото всеки държи в ръката си по един.

Понякога си говорим какво е било през робството. Робите са се трудили от изгрев до залез на слънцето. На тях им е било осигурен  покрив, храна, дрехи. Някои са били непокорни и не са искали да изпълняват всички желания на господарите. Какво е ставало? Получавали са няколко камшика по гърба и са пречупвали характера на непокорния в повечето случаи.

Сега какво става? Не слушаш какво ти заповядва началника, когато не си съгласен с него. Резултатът е, че излиташ с ритник навън. Оставаш без прехрана. Ако имаш ведомствено жилище, което е голяма рядкост, може да останеш под синьото звездно небе. Добре, ами ако е зима. Има закон, който не позволява да те изкарат от жилището през студените месеци.

Чудя се мен как ме изкараха от държавното жилище точно преди да падне снега. Може би трябваше да се инатя и да не обърна внимание на заплахите, че ще дойде полиция.

Не ми е мъчно за това, че загубих жилището, което не можах да купя. Мъчно ми е за това, че имам чувството, че се подиграха с мен.

Трябваше да си сменя гражданството, за което изживях океан от сълзи и унижения в руското посолство. Отказах се от „евентуалното” наследство, което може би щях да получа, ако баща ми беше милионер. Да не говорим, че изживях пет години „ходене по мъките” от Пловдив до София, докато получа гражданство. А колко грешни пари трябваше да платя за всичките служебни бележки. Не ми се говори.

Когато чаках да подам документи за българско гражданство трябваше да изчакам сума македонци, бесарабски българи, които не можеха даже да говорят български, но бяха с предимство.

А аз живея в България откакто постъпих в детската градина и за тоя цял мой живот, нямах право да имам двойно гражданство. Казаха ми, че имам право само на едно. Преглътнах и се отказах от корените си, защото можеше да загубя държавното жилище.

И пак го загубих.

Имаше и други, които ги очакваше моята съдба. Те имаха допълнителни имоти по селата или преписани на друг. Но намериха начини да се оправят. Ходеха, правиха се на маймуни и постигнаха своето. А аз какво направих като се държах достойно? Останах без жилище. Останах без надежда за някакво наследство, защото се отказах от всичко заради жилището.

Най-интересното беше, че съседката от петия етаж си купи гарсониерата от „резервен фонд” и на другия месец я даде под наем, защото си имаше друго жилище, където можеше да живее.

Нейната майка работеше в бърза помощ и имаше сериозни връзки, а тя работеше към Съвета.

А аз си раздадох обзавеждането, което събирах 16 години, на циганите, защото нямаше къде да го занеса. Взех си дрехите.

Никога не съм имала намерение да споделям това, но всичко дойде спонтанно, когато почнах да пиша колко е несправедлив живота.

Не се оплаквам. Просто исках да Ви кажа, че животът не може да Ви даде всичко.

Имам позната, която живее в огромна нова кооперация. Домът и е обзаведен по последния писък на модата. И двамата си имат отделни бизнеси. Задоволени са от всичко и могат да си позволят всяка глезотия. Могат да пътуват и да почиват, където си пожелаят. Той има бизнес и даже не се налага да работи по много часове като другите бизнесмени.

Като слушам за какви неща се карат, не мога да повярвам. Представяте ли си-Защо има една муха в къщи? Това става такъв велик проблем от двете страни на конфликта, че чак роднините от чужбина се обаждат да ги помиряват.

Имаше една руска поговорка „Не было печали, черти накачали!”

Буквално-като нямаш проблеми, дяволите ти ги навъртяха.

Какъв е изводът? Тези, които имат материални блага, нямат спокойствие.

Други имат малко повече блага, но малко по-мъничко любов.

Аз нямам материални блага. Моето богатство са моите деца. За тях не се притеснявам, защото има къде да живеят и прилични професии.

Богата съм и с това, че имам любов и човек до себе си, на който мога да се облегна. Ние не сме заедно само, когато сме на работа. И представете си, макар че имаме внуци, през  нощта пак се прегръщаме дори и в просъница. Изпращаме се сутрин и като хлапаци си махаме от прозореца за довиждане.

Не може да имаме всичко! Затова сме недоволни, че животът е несправедлив. В живота има равновесие. Ако имаш едно, другото ще ти липсва. Просто не можем да притежаваме такова огромно пространство, където да съберем цялото щастие, което мислим, че ни се полага.

Ако си душевно богат, не можеш да си богат материално. Душевно богатите раздават своите блага на другите, защото мислят че другите имат по-голяма нужда.

Всички материални блага се изкарват с кървава пот и нямаш време за личен живот. Ако си мошеник и изкарваш на гърба на другите своите лесни пари, ти не можеш да ги цениш и ги разпиляваш рано или късно. Може да стигнеш и до затвор.

Същото важи и за лесните пари от лотарията. Много често отиват там, откъдето са дошли.

Не се страхувайте да бъдете различни от тълпата. По-добре не се смесвайте с нея, защото ще придобиете сив цвят. Учете се цял живот по-добре от грешките на другите, отколкото да получавате шамари от съдбата, защото много боли. Радвайте се на хубавите неща, защото животът минава като миг. Като си помисля на колко съм години, свят ми се завива и не мога да повярвам.

Най-важното е да не преживявате за минали грешки, защото миналото никога няма да се върне.

На прага на своя живот хората не съжаляват за това, което са направили, а за това, което не са успели.

Следвайте мечтите си, колкото и да Ви се струват недостижими. Рано или късно, крачка по крачка, ще стигнете до желаното място. Радвайте се на това, което имате и го ценете.

Не се чувствайте нещастни ако нямате другар до себе си, защото по-добре е да си сам, отколкото да те тормози някой, който не ти подхожда.

Колкото и да имате пречки пред Вас, знайте че от Вас зависи дали ще се чувствате нещастни или щастливи. Всички емоции са във Вашата глава и Вие ги контролирате. Вие сами създавате Вашият емоционален живот. Не чакайте да дойде някой да Ви развесели. Вземете всичко във Вашите ръце.

Всеки ден правете нещо за своето здраве. Може да е разходка, упражнение, почивка в парка или друго, което Ви харесва.

Второто нещо- за обекта на Вашите чувства. Може да е букет, ако нямате пари-комплимент. Кажете на половинката, че я обичате.

Трето-нещо, което ще повиши доходите Ви. Ако нямате бизнес, просто си сложете спирачки да не купите някой излишен боклук.

Четвърто-направете нещо за Вашето духовно израстване. Почетете интересна книга, учете езици или направете нещо, което ще ви донесе положителни емоции и удовлетворение.

В края на статията ще Ви кажа, че има и възмездие в живота. Когато ми пишеха писма, че трябва да освободя държавното жилище, се чудех. Как може да ми причинят това, като нямам недвижимо имущество-нито кола, нито една педя земя, нито наследство, нито къде можех да отида да живея. Мама беше болна. Болестта изискваше да има самостоятелна стая. Пастрокът ми живееше в другата стая. За мен нямаше място при тях. Наемите знаете какви са. Отидох при новия кмет да го помоля за благоволение. Каза ми, че ще изпрати документите на колегата си в Общината. Даде ми лъч надежда.

Но прочетох романа „Големите надежди”.

Вчера на балотажа за кмет дадох своя глас за противника на този, който ме изкара на улицата. Доволна съм, че аз и тези, които също са наранени от този човек, са гласували. Той загуби с много малка част от един процент. Мафиотите казват, че студеното късно отмъщение е най-сладко. Не се радвам особено, защото съм от хората, които прощават. Просто мисля, че не трябваше да съм изкупителна жертва за някои хора с амбиции.

И все пак- ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА!

До нови срещи, приятели. Споделете в социалните мрежи ако Ви е харесала статията.

Please follow and like us:Споделете

В живота има равновесие: 3 комментария

Добавить комментарий

Ваш e-mail не будет опубликован. Обязательные поля помечены *