Здравейте, скъпи приятели!

Тъй като филмът за великата пророчица Ванга беше спрян, реших да ви припомня за нейния незабравим живот, изпълнен с много интересни събития.

Помогнах си с някои материали на руската телевизия. Бях поразена колко е почитана и уважавана тази жена в Русия за разлика от нашите съвременници в България.

Тя беше сляпа, но виждаше във времето и откриваше на света картините на бъдещето. Предсказа Втората световна война, разгромът на Хитлер и смъртта на Сталин. Предвиди преждевременната кончина на принцеса Даяна, гибелта на подводницата „Курск” и събитията на 11 септември в Америка.

Великата ясновидка Ванга.

Нейната дарба признаваха дори учените. Милиони нейни почитатели бяха уверени в божествения произход на нейния талант. Предсказанията на великата Ванга спасиха хиляди живота, но да спаси себе си, тя не пожела.

Най-голямата пророчица на 20 век станала известна още приживе. Българската ясновидка e владеела дарбата да се предвижва в пространството и времето без да излиза от своя дом. За нея не е имало прегради и тайни. Към нея са се обръщали стотици хора от всички краища на света и тя на никого не е отказвала. Но нейната последна молба така и останала неизпълнена.

Думите на Ванга , че „Курск „ ще се окаже под вода и целият свят ще го оплаква, предизвикали насмешки сред някои хора. Какво може да се случи на плавателен съд, който се намира далече от морето и пълноводните реки в централната част на Русия. Това предсказание било изречено 20 години преди събитието да стане реално. Кой е могъл да предположи, че атомната подводница може да се окаже потопена.

През есента на 1923 г. в югославския град Струмица се случва необясним природен катаклизъм. Тук в спокойно и с мек климат място се случило нещо неочаквано. Силен смерч се извисил над главите на ужасените хора. Ураганен вятър измъквал от корените огромни дървета. Небето потъмняло. Хората се криели в мазетата, опитвайки да се спасят от смъртоносната стихия. Ванга, която била на 12 години, се сблъскала с урагана на улицата. Шансовете детето да се спаси практически не съществували. Смерчът за миг грабнал момиченцето и го вдигнал нагоре.

Намерили Ванга след няколко часа, когато утихнал вятъра. Тя лежала на няколко километра от града, затрупана със счупени клони и пръст. Момичето се оказало живо и на пръв поглед напълно невредимо. Но скоро се разбрало, че детето е пострадало и очите му са набити с пясък.

Новината за случилото се разчува и близки и познати носят целебни треви, за да помогнат на Ванга. Родителите денонощно стоят край леглото на пострадалата. Промиват й очите и правят компреси. Но нищо не може да помогне и не носи облекчение. Възпалението не преминава. Бедното дете не различава даже светлината.

Родителите викат доктор и той констатира, че трябва да се направи операция в Белград.

Разореният баща на Ванга продава всичко, което може да се продаде, но парите стигат само за кратко лечение. Налага се да  забравят за сложната операция в Белград. Останало без сериозна  лекарска помощ, детето завинаги губи зрение в продължение на 4 години.

Ванга става най-добрата ученичка в училището за слепи. Тя усвоява бързо учебния материал, притежава изключителен музикален слух и прекрасно свири на форте-пияно. Учителите са уверени, че всичко се дължи на нейната дисциплина и работоспособност. Но момиченцето скоро разбира, че нейната дарба се дължи на това, че притежава вътрешно зрение, което е получило в замяна на очите си.

 Ванга съзира всеки човек като през рентген. Знае какво е правил вчера и какво е отложил за утре.

За да може да се проявят тези способности, е трябвало да загуби зрението си. Слепият човек вижда с вътрешно алтернативно зрение. Когато не може да вижда с очите си, човек вижда с мозъка си. Така се е проявила нейната изключителна дарба.

За своето видение Ванга казала само на по-малката си сестра. През нощта на бял кон се появил в двора млад и светлокос  ездач.  Цялата стая се изпълнила със светлина. Непознатият се обърнал към момичето и казал: „Скоро целият свят  ще се разцепи на половина и ще почне небивала битка. Ти си длъжна да разкажеш за това на хората и да ги предупредиш за опасностите. Това е твоето призвание. Да откриваш истината в името на спасението.”

Това разкрило на Ванга, че скоро ще настъпи страшна война. Ще минат само няколко месеца и първото пророчество на ясновидката ще се сбъдне.

Новината за неочакваната дарба, родена от благоволението на Бог, се разнесла из страната и Европа.

Ванга е предвидила разривът на СССР и аварията в Чернобил, появата на спин и трагедията на”Курск”.

През 1946г., когато Хитлер бомбардира Югославия, хиляди хора бягат, за да се спасят и напускат градовете. Много от тях губят връзка с роднини и близки. Ванга  безпогрешно помага на всички да открият тяхното място на пребиваване. Всеки, който е видял пророчицата, говори за нея като за някакво чудо. Тя отговаря с чужд и властен глас на всички зададени въпроси, застанала до горящото кандило в ъгъла на стаята.

За нея се казва от учените, че е гениален човек и че в близките хиляда години едва ли ще се появи втори такъв като нея.

През март1941 година, България предоставя на фашистка Германия достъп до железницата, летището и пристанищата. Българският цар Борис Трети сключва съюз с немците и скоро български военни  се движат в Югославия.

На 8 април1942 година при Ванга  идва невисок човек, облечен в сив скъп костюм. Той моли пророчицата да му отдели малко време. Сляпата Ванга познава посетителя- царят на България Борис Трети.

Без да дочака въпрос, тя почва да говори:”Владенията ти са огромни, но скоро това ще престане да има за теб значение.”

Момичето протяга черупка от орех към владетеля и му съобщава:”Скоро твоето величие ще бъде безполезно като тази черупка!” На раздяла Ванга казва на царя да запомни съдбоносната дата- 28 август.

Срещата с царя на България ще донесе промени в живота на Ванга. Съвсем скоро България ще стане нейна втора Родина. Няколко дни след срещата с негово величество, при ясновидката ще дойде войник от името на царя. Той ще я помоли да му разкрие кой е убиецът на неговия брат. Младата жена казва името на престъпника и че скоро ще бъде заловен. След две седмици думите й се сбъдват, а войникът Димитър Гущеров ще стане чест гост на Ванга.

В един слънчев ден пред къщата на пророчицата спира  каруца, украсена цялата в цветя. По целия окръг се разнася вестта, че Димитър отвежда своята невеста в България. Хората прииждат към къщата на младоженката, за да се сбогуват с нея.

Ванга сяда в каруцата, маха на всички с ръка и се отправя на път към Петрич.

През 43 година жената научава за смъртта на цяра на 28 август, оставил мрачна памет в поданиците си и черупка от орех, скрита в позлатена кутийка. Царят умрял няколко дена след среща в Прусия с Хитлер. Докторите провели експертиза и било установено, че причината на смъртта е инфаркт, доведен от вълнения и преживявания.

Отначало Ванга се е занимавала с домакинството в Петрич. Но много скоро за нейната свръхестествена дарба се разчуло навсякъде. При нея се стичат хора да търсят помощ. Идват роднини на партизани и скоро това става достояние на полицията.

Силни удари по врата събуждат жената. В къщата нахлуват двама полицаи и я измъкват на двора. Разпитват я за партизаните и я събарят на земята. Ванганга се изправя и с чужд глас им съобщава:”Скоро вашето време ще свърши! България ще има друга власт.” Изплашените полицаи побягват навън от двора.

Ванга осъзнала своето призвание в живота. Да носи истината на хората, тя предсказвала катастрофи, разкривала къде са изчезналите роднини, изцелявала от недъзи и помагала с добри съвети. Сила и знания получавала от мъртвите и затова църквата я обвинила, че сътрудничи с дявола. Но тези, на които е помогнала, я наричали светица и живо чудо.

През 1952 година запитват Ванга за Сталин, тъй като неговото здраве се влошава. Пророчицата казва без да се замисли, че на вожда му остава една година живот. Като се чува това, Ванга е обявена за провокатор и се издава заповед за нейния арест. Прави се обиск в дома й. Двама служители „по безопасността” преобръщат всичко наопаки. На жената й става лошо. Тя иска да излезе и се спъва. Пада на земята и нейната племенница се притичва на помощ. Един от тършуващите се провиква:” Нали всичко виждаш! Сама стани и си намери пътя навън!”

След обиска арестуват и затварят Ванга в затвора.

През март 1953 година Съветският съюз изпада в траур. На 10 март след погребването на Сталин, Ванга е освободена от затвора след годишен престой в него. Смъртта на вожда спасява пророчицата от репресии.

Жената става известна навсякъде и при нея пристигат хора от цял свят, молейки за помощ. Тя не жали сили и помага на всички нуждаещи се от нейната помощ. В нея сякаш се крие някакъв таен механизъм, който я кара да работи без почивка. Тя е готова да помогне на всички, освен на себе си.

Постоянния поток на хора почва да дразни Димитър и той приканва Ванга да захвърли своето дело. Но жената е непреклонна, защото има мисия в своя живот,  от която не може да се откаже. Грабнал бутилка водка, мъжът тряска вратата и си отива.

Младата жена се моли на Господ да й даде сили. Тя знае, че живота можеше да протече по друг начин ако имаха деца, но на нея, ясновидката не й е дадено призвание да бъде майка. Бог я е дарил с дарба. Но когато те даряват с нещо огромно, ти отнемат друго. Такива са законите на Вселената.  Често хората, които мислим за щастливи, носят в сърцето си болка от нещо, което силно са желали, но не могат да го получат.

Вселената е била благосклонна към ясновидката, защото тя била заобиколена от племенници, които е успяла да възпита по добър начин.

Когато питали Ванга от къде получава информация, тя отговаряла:  „От мъртвите.” Трябвало е да се извършва специален ритуал. Всеки посетител е трябвало да носи бучка захар и живо цвете. Захарта носи информация за госта, а върху цветето вика душата на починалия.

С помощта на цветето, Ванга вижда душата на майка си през 1962 г. и чува нейния глас, която казва само една: „Дръж се!”

Само след месец, Ванга  е край леглото на болния си съпруг, който скоро напуска този свят. Потънала в мъка, младата жена покрива главата си с черна кърпа, но не отпраща хората, които се нуждаят от нейната помощ.

През 1967г. Ванга се обръща към правителството да разреши да има къща в местността „Рупите”, за да може да посреща всички нуждаещи. Правителството прави даже повече. Дава заплата на Ванга и праща човек, който да помага в домакинството. Така ясновидката става държавен служител. Българските власти поставят посетителите на поток и жената трябва да посрещне около 100000 посетители за година. Посещението на хора от социалистическия лагер струвало 2 долара, а на другите 50. Парите отиват в държавната хазна.

На новото предсказание на пророчицата не са повярвали и най-близките й хора. То било, че скоро в сърцето на Европа ще се появят танкове. Така няколко месеца преди събитието, тя е видяла „Пражката пролет”.

През януари 1968 г. къщата е събудена от виковете на пророчицата. Близките с ужас се втурват в нейната стая. Тя е на колене и се моли на някого да не забравят Прага. Тялото й се клати наляво и дясно в транс и се чуват думите „танкове”. Състоянието на транс продължава няколко минути и след това пророчицата пада изнемощяла без сили.

През август, същата година, надигащото се либерално движение в Прага и околните градове, ще бъде смачкано от съветски танкове. В кървавата операция са участвали и други страни от Варшавския договор, включително и България. Така Съветската държава, считана като Освободител през Втората световна война, се превръща в Окупатор пред очите на много хора от социалистическия лагер.

Тогава всички разбират защо Ванга  получава този пристъп през януари.

В края на 70-те години учените почват да се интересуват от феноменът Ванга. С помощта на прибори се опитват да разкрият загадката на нейната дейност, но не успяват. Очевидно е само едно, че тази жена притежава удивителни телепатични способности и мощна енергетика. Разсъжденията на учените само забавляват пророчицата, защото тя знае, че всичко дължи на нейните незрими събеседници. Точно те разкриват всички тайни, грижат се за ясновидката и даже следят за нейното здраве.

Един ден по време на обяд, Ванга споменава, че нейните невидими събеседници непрекъснато се интересуват от самочувствието й. Няколко пъти прочистват кръвоносните й съдове и подновяват жизнените функции на сърцето. Племенникът й пита защо е необходимо това и дали жената  желае да бъде безсмъртна. Тогава пророчицата ядосано хвърля чашата на земята и казва: „Безсмъртието е зло. То донася невероятни беди.”

Ванга не желае да живее вечно и моли мъртвите повече да не се грижат за нея. Тя  брои дните си на тази земя, уморена от хорското коварство, от глупавите им въпроси и амбиции. Много от хората, които идват при нея не вярват в Бог и не си помислят даже за покаяние, но настояват за подкрепа.

През 1979 година Съветските войски навлизат в Афганистан. Хиляди майки от бившия Съветски съюз са почернени.

Една от скърбящите пристига от Москва и със сълзи на очи моли Ванга да разкаже как е загинал любимия й син. Майката твърди, че сина й е загинал в Афганистан и  показва снимка от погребението. Пророчицата решително протестира: „Твоят син е жив. Виждам го зад зелена ограда край красив бял дом.” Направила кратка пауза, Ванга пита: „Кой е този сивокос мъж, който седи зад гърба ти?”

Жената изплашено се оглежда на всички страни и не вижда никого.

Ванга промълвява: „Това е твоят баща, който силно си го обидила. Когато се покаеш за това, твоят син ще ти изпрати вест за себе си”.

След месец непознат човек ще донесе писмо на отчаяната майка от нейния син, който е бил пленен. Бил е принуден да приеме исляма и това е било цената на неговата свобода. Съобщава,че в момента живее в Египет.

Ванга почва да се уморява от непрекъснатия поток хора, които искат да получат решение на глупавите им желания. Жените искат мъжете да се върнат от любовниците, мъжете желаят да спечелят от лотарията, някой от съгражданите на Петрич идвали дори да питат как да намерят загубена кокошка. Всеки мислел, че неговия проблем е най-голям и пророчицата не връщала никого.

Идва момент, в който Ванга решава сама да избира от тълпата хората, които имат наистина нужда от помощ. Тя никога не греши в избора си, но хората в тълпата бурно реагират на всеки избор, което води до скандали. Пророчицата носи нежно сърце и тежко преживява всеки конфликт.

В края на краищата, сърцето й не издържа, получава инфаркт и незабавно е изпратена в болница.

Новите предсказания на жената предизвикват недоверие. Тя вижда смъртта на младата и красива принцеса Даяна. Ясновидката предсказва и датата на своята смърт без да направи грешка.

Ванга се възстановява от инфаркта в болницата. Докторите не допускат посетители при нея, за да не се повтори пристъпа. Но те не се досещат, че пациентката никога не остава сама.

Една от сестрите, влизайки в стаята, забелязва че ясновидката говори с някого. След пауза попитала внимателно Ванга с кой говори. Тя с готовност й отвърнала, че говорила за Русия и че Гагарин не е умрял.

Застанал на пейката пред дома на ясновидката чакал известния актьор Вячеслав Тихонов. Наложило се да почака малко и той започнал да тръпне, че го очаква да чуе нещо лошо.

Когато влезнал в стаята при жената, тя се нахвърлила върху него с думите: „Защо не изпълни последното желание на твоят приятел Гагарин?! Той те помоли да купиш будилник и да го поставиш на масата, за да си спомняш за него.”

Тихонов не е на себе си. Той признава, че е било така, но заради смъртта на Гагарин, той е забравил за своето обещание.

Изведнъж Ванга казва: „Гагарин не е загинал. Него го взеха.”

Инсценировката на смъртта на първия космонавт в света Гагарин е една от най-популярните теми на разследване. Тъй като материалите били „Строго секретни”, някои журналисти казвали, че е избягал зад граница, други- че е попаднал в лудницата, а трети- че е отвлечен от извънземни.

Това, което Ванга казала на Тихонов досега остава загадка.

Бракът на принцеса Даяна бил сключен на 31число, в дните на слънчево затъмнение на 29 юли 1981година. По предсказанията на мъдреците гласят,че в такива дни трябва да бъдат отложени всички важни дела, защото ще се окажат фатални и заплашващи човека. Това затъмнение било в „Осмия дом на хороскопа” на принцесата. Този дом е свързан с трагични развръзки, смърт, катастрофи и трагедии.

На сватбата младата 20-годишна Даяна сияе в своята белоснежна невинна премяна и е обект на всеобщо възхищение. Телевизиите на много страни следят церемонията.

В къщата на Ванга също се обсъжда новината. Изведнъж ясновидката произнася: „Този брак ще убие принцесата. Тя ще бъде нещастна и търсенето на любов ще се обърне в трагедия.”

Според думите на пророчицата, Даяна ще чуе за смъртта на Ванга през август на 1996 година, а след една година и тя ще напусне света на живите. Целият Лондон ще бъде обсипан в цветя.

В края на 80-години се сбъдва мечтата на Ванга. В местността Рупите е сложен първия камък на нов храм. Църквата протестира и нарича ясновидката вещица, защото само такива могат да общуват с мъртвите. Но храмът ще бъде построен. Ванга се затваря в себе си и често седи неподвижно. Сякаш приема сложно решение.

След няколко дена приемат пророчицата в болница, тъй като не се  е почувствала добре. Лекарите откриват рак и тя трябва да лежи в лечебното заведение.

Болнато жена се отказва от болницата и решава да остане в домашни условия последните си дни. Желателно е да спазва режим и да се откаже от прием на посетители.

Ванга е неумолима. Прогонва лекарите и продължава да помага на хората. Тя намира сили само за 5-минутна беседа с всеки посетител.

На 10-ти август  пророчицата събира около леглото си своите близки. Изглежда добре. С усмивка им съобщава: „Аз ще умра утре в 10 часа сутринта.”

Тя казва последното си желание, че иска ковчегът й да се носи от 6 мъже с името Димитър. Иска да я погребат в градината на дома й в Рупите. След това тя заспива. Това е последната нощ от земния път и на следващия ден великата пророчица не става от леглото.

Животът е продължение на смъртта. Смъртта е продължение на живота. Главното в човека е неговата душа. Душата е безсмъртна и тя се преселва от едно тяло в друго. По този начин тя расте, набира информация и става по-мъдра. По този начин се раждат велики хора. Самата Ванга е имала стара зряла душа, иначе не би била това, което беше приживе.

Пророчицата починала точно във времето, което е предсказала. Нейното последно желание не било изпълнено. Дали случайно или не, нейното желание било игнорирано.

Точно след година тя отново напомнила за себе си. На 31 август 1997 година в парижкия тунел Алма при страшна катастрофа загинала принцеса Даяна и площадът пред Бъкингамския дворец бил засипан с цветя.

Не знам какво ме подтикна да напиша тази статия, но когато споменах за нея пред своите приятели, те казаха, че са гледали филм за Ванга, който е бил спрян.

Тогава реших твърдо да напиша тази статия докрай. Дано моите думи да са Ви накарали да станете малко по-добри.

                До нови срещи, скъпи приятели!